Болест на Осгут-Шлатер - Соларис Медикъл
Болест на Осгут-Шлатер

Болест на Осгут-Шлатер

Една от честите причини за болка в областта на коляното при млади спортисти е болестта на Осгут-Шлатер (morbus Osgood-Schlatter), позната в медицината още като апофизит на голямопищялната кост (Apophysitis tuberositatis tibiae). Това заболяване е описано за първи път от хирурзите Робърт Осгут и Карл Шлатер през 1903 г. и се наблюдава най-често при активно спортуващи момчета между 8 -16 годишна възраст. По статистически данни, болестта на Осгут-Шлатер засяга 20% от спортуващите и 5% от неспортуващите младежи, като в една трета от случаите се засягат и двете колене. От болестта на Осгут-Шлатер страдат най-често футболисти, волейболисти, баскетболисти, хокейсти,  гребци, балерини и гимнастици.

Какво представлява болестта на Осгут-Шлатер и какви са причините за нея?

Болестта на Осгут-Шлатер е свързана с възпалителен процес в залавното място на пателарното сухожилие за туберозата на голямопищялната кост, точно под колянното капаче. Засяга предимно младите спортисти, поради факта, че при тях костите не са напълно осифицирали. Открива се най-често при млади спортисти в спортовете свързани с чести скачане, бягане или клякания, при които се натоварва значително пателарното сухожилие. Болестта на Осгут-Шлатер се развива постепенно във времето и понякога може да се провокира от травматични причини като падания, седеж на колене и удари под колянното капаче. Все още не е напълно изяснена причината за появата на това заболяване, но се смята, че механичното натоварване и микротравмите вследствие от тегленето на пателарното сухожилие имат водеща роля. В началото се е  смятало, че в основата на заболяването стоят генетичните фактори и боледуват само момчета, но вече е доказано, че се среща и при спортуващите момичета.

Какви са симптомите на болестта на Осгут-Шлатер?

Болестта започва внезапно с болка в областта под колянното капаче, усилваща се при скачане, бягане, клякане, каране на колело и движения ангажиращи четириглавия бедрен мускул. В последствие в зоната на tuberositas tibiae се появява болезнена подутина. Клиничните прояви на заболяването могат да продължат с месеци, понякога година, като при физическото натоварване обикновено се обострят и се облекчават при покой.

Диагностика при болестта на Осгут-Шлатер.

В много от случаите само клиничен преглед е достатъчен, за да се постави диагноза. На рентгенографията при по-напредналите случаи се наблюдава неправилен контур на tuberositas tibiae и фрагментиране на костта. Спортните занимания могат да бъдат продължени, но енергичните упражнения трябва да бъдат избягвани, за да може увреждането да заздравее. Обикновено с времето откъснатите фрагменти прирастват обратно към големия пищял. Пълното им заздравяване може да отнеме няколко месеца до година, а в някои случаи продължава до окончателното спиране на растежа.

Лечение на болестта на Осгут-Шлатер

Лечението почти винаги е консервативно и включва физиотерапевтични процедури и противовъзпалителни лекарства. Хирургично лечение се налага само в случаи на изваждане на несраснали с костта фрагменти и то след завършване на растежа на костите. Веднъж излекувано, заболяването обикновено не се развива отново. В малка част от случаите парче от костта остава отделено и може да причини трайни болки. Ако това се случи, в мястото на залавяне на сухожилието могат да бъдат приложени кортикостероидни инжекции. При повечето пациенти, които са претърпели болест на Осгуд-Шлатер, хълмистостта на голямопищялната кост се запазва, но не причинява абсолютно никакъв дискомфорт и поддържа функцията на колянната става. Въпреки това в някои случаи се наблюдават усложнения, при които патела се измества малко нагоре и се деформира, също може да се развие остеохондроза на колянната става.

Консервативното лечение в острата фаза включва ограничаване на движенията предизвикващи болка, прием на противовъзпалителни лекарства и криотерапия (Поставяне на компрес с лед за 10-15мин., 2-3 пъти дневно или масаж с ледено блокче). В тежки случаи може да се препоръча налагане на става фиксиращи превръзки.

Физиотерапията е основен консервативен метод на лечение и включва: магнитотерапия, средно-и ниско-честотни токове, електрофореза, калолечение, лазертерапия ( Високоинтензивен лазер HIL). Препоръчват се от 3 до 5 курса на лечение в зависимост от тежестта и от прогресията на заболяването.