Физиотерапия – какво трябва да знаем за нея?

Физиотерапия – какво трябва да знаем за нея?

Какво е физиотерапия?

Физикалната терапия, известна още като физиотерапия, представлява едно от най-старите направления в медицината, което се използва изключително широко в модерната практика и се прилага при множество заболявания, вариращи от навехната китка до лечение на последиците от инсулт, инфаркт на миокарда, фрактури, дискови хернии, артрози и много други.

Названието физиотерапия произхожда от гръцките думи fysis-природа и therapeia-лечение, т.е. природолечение. Прилагана много широко още от дълбока древност, физиотерапията днес намира все повече привърженици, поради своята висока ефективност, безопасност и отлични резултати.

Ултразвук - Физиотерапия и рехабилитация Соларис Медикъл Пловдив

Физиотерапията цели възстановяване на здравето чрез използване на естествени и преформирани природни фактори. Тя е комплекс от средства и методики, насочени към профилактиката и лечението на различни заболявания с помощта на естествени (слънце, море, лечебна кал, вода, масаж, движение) и преформирани (електрически ток, ултразвук, лазерни лъчи, магнитно поле) физикални фактори.

В еволюционното си развитие, човекът е привикнал към дразнителите на природната среда- термичен, механичен, магнитен, електрически и др. Затова физиотерапевтичните фактори действат върху организма пряко, физиологично, ефективно, патогенетично върху болестния процес.

Естествените физикални фактори са познати от дълбока древност и стоят в основата на:

  • Топлолечението;
  • Балнеолечението;
  • Калолечението;
  • Хидротерапията;
  • Климатолечението;
  • Други базисни за физиотерапията раздели.
Физиотерапия и рехабилитация - Соларис Медикъл Пловдив

Преформираните фактори се появяват с развитието на науките физика и електроника и са свързани с използването на апаратура произвеждаща:

  • Електрически ток;
  • Електромагнитни полета;
  • Лъчения;
  • Механични вълни;
Физиотерапия и рехабилитация Соларис Медикъл Пловдив

Съвременната физикална терапия се развива с изключителни темпове през последните години. Навлизат редица нови фактори с високоефективен терапевтичен ефект като:

  • Лазери;
  • Високоинтензивни магнитни полета;
  • Ултразвук;
  • Ударно-вълнова терапия;
  • и др.

Често се използват в случаи, когато лекарствените средства имат неблагоприятна странични действия, а самите физикални фактори нямат странични такива.

Физикалната терапия е средство, чиято основна цел е връщане или подобряване на увредени функционални активности, движение, изпълнение на ежедневните дейности и професионални задължения след травма, инцидент или заболяване с различна етиология.

Цели на физиотерапията:

В ранната и острата фаза – за да въздейства лечебно и предотврати прогресирането на патологичния процес и усложненията.

В хроничната фаза – да осигури поддържащо лечение и да постигне максимална функционална годност.

В реконвалесцентната фаза – да подпомогне и ускори оздравителния процес чрез стимулиране на защитните сили на организма.

Основните видове физиотерапевтични процедури

  • Преформирани физикални фактори;
  • Кинезитерапия;
  • Водолечение;
  • Термотерапия;
  • Инхалационна терапия;
  • Светлолечение;
  • Калолечение;
  • Климатотерапия;
  • Балнеотерапия и др.

Преформирани физикални фактори:

Електротерапия: клон от физикалната медицина, който се занимава с приложението на различните форми на електричеството с цел профилактика, рехабилитация и лечение. Често използвани физиотерапевтични процедури са:
 – Галванизацията;
 – Електрофорезата;
 – ТЕНС;
 – Терапията с интерферентни токове;
 – Електростимулации;
 – Други обезболяващи нискочестотни токове.

Магнитотерапия – нискочестотна и високочестотна

Високочестотните токове – TECAR

Лазертерапия – нискоинтензивна и високоинтензивна

Ултразвукова терапия: раздел от физиотерапията, който се занимава с използването на ултразвуковите механични вълни в лечебния процес. Използват се специални апарати, произвеждащи ултразвукови вълни, с които се облъчват засегнатите части от тялото. Въвеждането на лекарствени вещества през кожата с ултразвук се нарича ултрафонофореза.

Кинезитерапия: използва различните форми на движението и двигателната активност за постигане на пълно функционално възстановяване на болния. В основата на това лечение лежат активните физическите упражненията и пасивните похвати -масаж във всичките им форми и разновидности. Масажът се осъществява чрез движения върху тялото и се постига подобряване на цялостната кръвна и лимфна циркулация, релаксация на мускулите и сухожилията, ускоряване на възстановителните процеси, като методът се използва широко както с лечебна цел, така и профилактично.

Светлинна терапия: занимава се с терапевтичното приложение на видимите, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Светлинотерапията е позната още като фототерапия.

Хидротерапия: дял от физиотерапията, който се занимава с използването на обикновената вода, в трите възможни агрегатни състояния, като лечебен и профилактичен фактор. Към този дял се отнасят всички лечебни вани, душове, обливания, обтривания, а също така процедурите използващи лед (криотерапия) и пара (вапотерапия).

Термотерапия: включва използването на различни нагрети среди (парафин, пясък, лечебна кал, торф, глина, въздух и др.) с цел внасяне на топлина (екзогенна топлина). Към термотерапията се отнасят всички процедури свързани с общо и локално загряване на тялото, в това число и използването на сауна.

Балнеотерапия: занимава се с терапевтичните и профилактични ефекти от използването на минералните води. Минералните води са един от най-значимите фактори на физикалната терапия и се използват при лечението на множество заболявания, обхващащи всички органи и системи.

Калолечение (пелоидотерапия): част от физикалната медицина, използваща различните видове лечебна кал с природен произход. Чрез различни апликационни техники лечебната кал се нанася по цялото тяло или върху увредената част с лечебна или профилактична цел.

Климатотерапия: раздел от физиотерапията, който използва факторите на климата на даден район, с лечебна и профилактична цел. Към този раздел влизат морелечението (таласотерапията), хелиотерапията (слънцелечение), аеротерапията и планинското климатолечение.

Инхалационна терапия: използва дихателните пътища за внасяне на различни вещества в организма. Популярни форми на инхалационната терапия са аерозолотерапията и аеройонотерапията.

Акупунктура и акупресура: с помощта на натиска на ръцете или чрез специални игли се въздейства върху точно определени точки (енергийни полета), за постигане на желаната цел.

Нови техники:

  • Кинезиотейпинг;
  • Ергон терапия;
  • Удърно-вълнова терапия;

Рехабилитацията цели чрез широкия спектър на физикални средства, освен медицинско, а също така и социално и трудово-професионално възстановяване на функционална годност, ресоциализация и трудова адаптация.

Кога и при какви заболявания и състояния се препоръчва лечение с физиотерапия?

Физиотерапията намира приложение при изключително голям брой заболявания и увреждания. Прилага се често като основно терапевтично средство или като част от комплексната терапевтична схема. При редица заболявания физиотерапията се прилага след провеждане на лекарствената терапия и преминаване на острата фаза на болестта с цел ускоряване на възстановителните процеси. В други случаи физикалната терапия се назначава успоредно с медикаментозната, като основната цел е подобряване ефективността на лечението и ускоряване на оздравителните процеси и естествените защитни механизми на организма.

Най-често се прилага при:

  • различни по тежест травми (фрактури, луксации, спортни травми);
  • неврологични увреждания (след инсулт, периферни нервни увреждания-радикулопатии, при болест на Паркинсон, множествена склероза);
  • мускулно-скелетни увреждания;
  • кардиоваскуларни нарушения (рехабилитация след инфаркт на миокарда);
  • респираторни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, муковисцидоза) ;
  • гинекологични заболявания;
  • метаболитни заболявания;
  • ортопедични заболявания;
  • ревматологични заболявания;
  • УНГ заболявания;
  • детски заболявания;
  • кожни заболявания;
  • и много други.

Физикалната терапия успешно се прилага не само при голям набор от заболявания, но също така и при лица от всички възрасти (от новородени до старческа възраст), включително и по време на бременност, след раждане, в периода на менопауза и други.

Най-успешно физиотерапията се прилага при:

  • Гонартроза (артроза на колянната става);
  • Коксартроза (артроза на тазобедрената става);
  • Полиартроза;
  • Изкълчване, навяхване и разтягане на неуточнена област от тялото;
  • Фрактури (счупване) на различни кости (бедрена кост, бедрена шийка, подбедрица, предмишница, китка, длан, раменен пояс и други);
  • Последици от травми на горен крайник;
  • Последици от травми на долен крайник;
  • Увреждания на нерви (на лакътния нерв, лъчевия нерв, седалищния нерв, лицевия нерв и други);
  • Ишиас;
  • Остеопороза, неуточнена;
  • Различни видове пневмония
  • Крива шия (torticollis);
  • Плоско стъпало (pes planus);
  • Шип на пета;
  • Юношески (ювенилен) артрит;
  • Сколиоза;
  • Синдром на карпалния канал;
  • Болест на Parkinson;
  • Множествена склероза;
  • Мозъчен инфаркт.

Най-честите показания за приложение на различните видове физиотерапевтични процедури са от областта на ортопедията, ревматологията, неврологията и се изразяват в различни по тежест увреждания на мускулно-скелетната система, костната система, инервацията.

Физиотерапията доказано подпомага възстановяването при различните видове травми (увреждане на нерви, счупване, луксация, разтягане) и артрозни промени.

Според вида и тежестта на увреждането се изготвя индивидуален план, съобразен с конкретните нужди, изисквания и предпочитания на болния, като целта е осигуряване на максимален комфорт по време на терапията и постигане на реалистични резултати за оптимален период от време.

Основни принципи на физикалната терапия са:

  • Пълна и прецизна диагноза на заболяването;
  • Максимално ранно приложение;
  • Индивидуална преценка и подход;
  • Етиологична и патогенетична обоснованост;
  • Планомерност и поетапност на лечението;
  • Строго диференциран избор на факторите и методите.

Физикалните фактори имат най-добър ефект, приложени в ранните, функционални стадии на заболяването. Тогава е възможно пълно оздравяване или предотвратяване на заболяването.

Затова физиопрофилактиката заема най-голяма място в цялостната профилактична дейност.

Физиотерапията е от основно значение и при хронично-рецидивиращите болести. При тези случаи е необходимо изграждане на пълна програма за дълготрайно физиолечение в няколко етапа-амбулаторен, стационарен, санаториален и домашен. Основна цел е пълното възстановяване на болния, спиране на прогресията на заболяването и/или обратното му развитие.