- Рехабилитация
-
by Behar
Коксартрозата е хронично заболяване на опорно-двигателния апарат, като характерните изменения започват от хрущялите. Това състояние се нарича още артроза на тазобедрената става.
Измененията, които се наблюдават в ставата са характерни за всички дегенеративни заболявания. Хрущялът, който покрива ставните повърхности изтънява. Той променя своята структура и цвят. Става мътен, без блясък и се появяват микрофрактури по повърхността му. Костната тъкан разположена под него също се променя. В нея се появяват костни кисти. Около ставата се появяват остеофити – така наречените шипове.
Най-честата причина за възникване на коксартрозата е вродената дисплазия на тазобедрената става. Освен нея, като причини за появата могат да се включат и други, като ревматоиден артрит, остеоартрит, аваскуларна некроза след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм и др.
Заболявания, които не са свързани с опорно-двигателната система, като диабет, охроноза, първична и вторична подагра, хемохроматоза, болест на Уилсън и липса на полови хормони (естроген) при менопауза, също могат да доведат до ставни нарушения.
Симптоми и диагностициране
Симптомите на коксартрозата са ясно изразени. Обикновено тяхната поносимост зависи от степента на заболяването. Основните признаци включват:
Болка в ставите – болката се усилва дори при малко физическо усилие и се простира до слабините, бедрата и коленете
Постоянното напрежение на тазовите мускули или бедрените мускули
Скованост и значително ограничаване на подвижността на ставите
Куцане при ходене
Пукане в ставите
Деформация на ставата
За поставяне на диагнозата коксартроза важно значение имат анамнестичните данни за прогресивно нарастване на болката, отначало при двигателна активност, а в последствие и при необременяване на крайника. Ограничение на движенията в тазобедрената става, накуцването и скъсяването на крайника също насочва към диагнозата. Най-сигурният начин за диагностициране на коксартроза е с помощта на рентгенови изследвания. Изследването помага да се определи степента на развитие на заболяването и неговата етиология.
Рискови фактори при коксартроза
Освен нарушенията в структурата и механиката на ставата, рискът от дегенеративни промени в тазобедрената става се увеличава от метаболитни и хормонални нарушения, тютюнопушене, нездравословни хранителни навици и затлъстяване.
Ендокринните и метаболитните нарушения играят значителна роля в разпространението на тазобедрения остеоартрит, особено при жените. Това е свързано с влиянието на някои хормони, особено естроген, върху метаболизма на костната тъкан при жени след менопауза.
Възрастта е още по-важен рисков фактор. При по-млади хора (под 30-35 години) това заболяване е много рядко. По-късно, на възраст 40-45 години, той засяга приблизително 2-3% от населението, но след 65-годишна възраст броят на хората с остеоартрит на тазобедрената става нараства значително.
Лечение
Подобно на много други състояния, атрозата на тазобедрената става може да бъде излекувана в ранните стадии на проявите си. Много пациенти обаче пренебрегват първоначалните признаци на заболяването, които ако бъдат открити навреме, могат да бъдат излекувани без операция.
В първия стадий на заболяването лекарите предпочитат консервативно лечение и прилагат различни лекарства и хранителни добавки. Мускулните релаксанти също намаляват мускулните спазми, стимулират притока на кръв, а протекторите на хрущяла помагат за възстановяване на увредената хрущялна тъкан. Тези лекарства могат да се използват под формата на хапчета и инжекции, в зависимост от степента на болката и предписанията на лекаря.
Физиотерапията също е важна при лечението на артроза на тазобедрената става. Прилага се лазерна терапия, кинезитерапия, магнитотерапия, интерферентен ток, електростимулации, ултразвук, гунафореза, TECAR терапия, удърно-вълнова терапия, масажи и още. Специалистът, разбира се, трябва много точно да определи упражненията, за да не се травмира увредената става.
Когато заболяването достигне третия стадий, ставните тъкани почти не реагират на възстановителната терапия. Пациентът страда от постоянна болка, а способността за движение е почти загубена. В този случай се предприема последния вариант за лечение – операция.
Ролята на физиотерапията при коксартроза
Физиотерапевтичните методи, които се прилагат при коксартроза, имат няколко основни цели:
намаляване на болката
поддържане на функционалността на тазобедрената става
подобряване на кръвообращението
подобряване на трофиката на тазобедрената става
възстановяване на мускулния баланс
изграждане на здрав мускулен корсет
подобряване на походката
Основно място при физиотерапия на коксартрозата заема кинезитерапията. Тя се прилага за отстраняване на вредните последици от намалената двигателна активност на болния, за подобряване на кръвообращението и трофиката на ставите. Също за релаксиране и разтягане на скъсените мускули, тонизиране на подтиснатите мускули, увеличение обема на ставата, намаляване на болката, подобряване на походката, въздействие върху общото състояние на организма и от там на дегенеративните процеси.
Физиотерапевтични процедури при лечение на коксартроза, които прилагаме в „Соларис Медикъл“ гр. Пловдив
Електрофорезата
Подобрява състоянието на ставните клетки, облекчава болката и помага за справяне с възпалението при използване на аналгетици като лекарствена основа.
Ултразвук
Подобрява метаболизма чрез насърчаване на синтеза на нови клетки.
Лазерна терапия
Насърчава притока на кръв и лимфа, има затоплящ ефект, облекчава болката и подуването.
Магнитотерапията
Възстановява ставните тъкани, като се предписва по време на периода на ремисия.
Масаж
При болните от коксартроза се прилагат и различни видове масаж. Те подобряват кръво и лимфообръщението, повлияват се тонуса и еластичността на мускулните влакна, което намалява мускулния спазъм.
